V2X

Какво означава V2X?

V2X означава „Vehicle-to-everything“ и описва безжичната комуникация в реално време на разглеждания автомобил с всички възможни заобикалящи комуникационни партньори. При това е възможен трансфер на данни в двете посоки, т.е. както от автомобила, така и от обкръжаващата среда. В рамките на комуникацията V2X може да се направи разграничение на комуникация между отделни превозни средства в трафика (V2V – „Vehicle-to-Vehicle“), комуникация между превозно средство и пешеходци или велосипедисти (V2P – „Vehicle-to-Pedestrian“) и с интелигентна инфраструктура Градове (V2I – „Vehicle-to-Infrastructure“). Интелигентната инфраструктура, например, се отнася до интелигентни кръстовища, които записват, обработват и разпространяват информация за участниците в движението с помощта на прикачени камери.

В немскоговорящите страни терминът C2X се използва вместо V2X. C2X означава „Car-to-everything“.

Защо е необходим V2X и какви предимства могат да се постигнат с него?

В допълнение към съществуващите радарни или лидарни сензори и системи от камери, комуникацията с обкръжението чрез технологията V2X представлява съществена част от възприятието на автомобила за заобикалящата среда. Докато сензорите и камерите записват информация само в една посока, V2X позволява 360° комуникация с участниците в движението, светофари, строителни обекти и друга инфраструктура. С помощта на тази изчерпателна информация се проправя пътят за увеличаване на автономността на автомобила. Като цяло, в резултат на технологията V2X, безопасността на отделните участници в движението може да бъде значително повишена чрез избягване на сблъсъци. Освен това комуникацията в реално време може да се използва за предоставяне на ранна информация за смущения в трафика чрез препоръки за алтернативни маршрути въз основа на метеорологични служби, камери за трафик, строителни обекти, знаци и много други, така че да може да се постигне значително подобрено управление на трафика със съпътстващо повишаване на енергийната ефективност и по-малко замърсяване на околната среда. Освен това, с помощта на V2X, специално при превоз на камиони на дълги разстояния се използва platooning. Това позволява на един водач да управлява няколко автомобила в непосредствена близост един до друг в конвой. В допълнение, чрез V2X може да се реализира кооперативно шофиране, което позволява на автомобилите да се адаптират към заобикалящия трафик. Един възможен сценарий е скоростта на изпреварвания автомобил да се коригира автоматично по време на маневра за изпреварване и по този начин той да действа кооперативно.

В обобщение, основните предимства на V2X комуникацията могат да бъдат разделени на четири класа:

  • Безопасност – начини на приложение за намаляване на честотата и тежестта на произшествията с автомобили чрез подходящи ранни предупреждения
  • Удобство – начини на приложение, които управляват състоянието на автомобила
  • Vulnerable Road User (VRU, уязвим участник в движението) – начини на приложение за подобряване на взаимодействието между автомобилите и немоторизираните участници в движението
  • Усъвършенствани системи за асистенция на водача (ADAS) – начини на приложение, свързани с подобряване на трафика, предвиждане на светофари и ограничения на скоростта, сигнали за времето и т.н.

Как може да се реализира V2X и какви са основните изисквания към технологията?

Принципно V2X комуникацията може да се реализира с помощта на голям брой възможни технологии. Това обаче изисква технология, която е безотказна, бърза и възможно най-универсална. Преносът на данни, независимо от вида на комуникацията (V2V, V2I, V2X), трябва да бъде гарантиран по всяко време без комуникационни проблеми. В момента има две водещи технологии за такава комуникация с всякакви обекти: DSRC („Dedicated Short Range Communication“) и C-V2X („Cellular Vehicle-to-X-Communication“). В допълнение към съответните технически предимства и недостатъци, изборът на технология се основава на региона на използвания автомобил (ЕС, САЩ, Япония) и личните предпочитания на отделните производители на автомобили. Въпреки това тенденцията се измества силно в посока на подхода C-V2X през последните години.

Какви са основните разлики между технологиите DSRC и C-V2X?

DSRC е WLAN система, базирана на стандарта IEEE 802.11p и специално пригодена за изискванията на автомобилните приложения. Мрежата оперира основно в 5,9 GHz спектъра с ефективен обхват от около 1 km за пряка видимост и 300 m за непряка видимост. C-V2X, от друга страна, интегрира най-новите мобилни комуникационни технологии в средата на автомобила. Мрежата работи в 75 MHz спектъра, като 5,9 GHz са предназначени за интелигентни транспортни системи, а други честоти за допълване на производителността на мрежата. Този диапазон на спектъра е важен, тъй като разпространението на сигнала при 5,9 GHz покрива по-къси радиуси и е по-засегнато от високочестотни обструктивни препятствия. Най-важните предпоставки за успешното въвеждане на C-V2X са: хармонизирането с повече от 800 мобилни оператора по света, развитието на технологията, базирана на единни стандарти, развитието на възможностите от 4G до 5G, както и опростено управление чрез технологични пътни карти за стандарти за мобилни комуникации в рамките на 3GPP („Third Generation Partnership Project“).

DSRC все още няма унифициран план за „следващо поколение“.

C-V2X позволява по-добра свързаност, по-добра надеждност, по-голям обхват и по-висока енергийна ефективност или по-ниска латентност от DSRC. Все пак при C-V2X ще бъде от съществено значение да се интегрира втори LTE модем, за да се отдели свързаната със сигурността комуникация от некритичния трафик на данни. В рамките на подхода C-V2X има два основни режима на пренос: Direkt Access (Sidelink) и Vehicle-to-Network (V2N). Директният достъп позволява на автомобили от всякакъв вид и инфраструктура да комуникират помежду си независимо от мобилните мрежови връзки. Режимът V2N или C-V2N позволява на превозните средства и инфраструктурата да комуникират помежду си през стандартната мобилна мрежа, за да предоставят информация почти в реално време за пътните условия и трафика. Този режим може да бъде полезен за приложения като инфотейнмънт, които нямат изисквания, свързани с безопасността.

Кристиян Нойлингер

Кристиян Нойлингер е мениджър по радиочестоти и симулации (Manager Radio Frequency & Simulation) и е с над 10-годишен опит в разработването и оценяването на съответствието на иновативни електрически компоненти за проводниковия високоскоростен пренос на данни. Като активен член на различни комисии по стандартизация, като IEEE 802.3, той работи по разработването на нови ефикасни системи за пренос на данни за автомобилната индустрия.