Интервю с Карл-Хайнц Лоде относно очакванията му за това как автономното шофиране ще повиши безопасността на пътя, какви последствия ще има това за бордовата мрежа на бъдещето и какво прави MD, за да бъде подготвена за тях.
„Чрез широкомащабното въвеждане на автономното шофиране отпада човекът като източник на грешки. Очаква се това да намали броя на произшествията с около 90%.“
„Разговори за технологии“ е серия от интервюта, която ви представя вдъхновяващи личности от и извън MD и света на технологиите, иновациите и много други.
В настоящото издание на „Разговори за технологии“ се срещаме с Карл-Хайнц Лоде, инженер по приложения в MD. Разговаряме за магистърската му теза на тема „Автономно шофиране“, пътната безопасност и предизвикателствата пред развитието на бордовата мрежа.
Карл-Хайнц, разкажи ни нещо за себе си. Какво в работата ти те вдъхновява най-много?
Автомобилната индустрия е непрекъснато растящ и развиващ се бранш. При нея е необходим постоянен обмен на информация с клиента. Особено съм очарован от разработването на технически решения за автомобила на утрешния ден в сътрудничество с цялата верига за доставки.
Занимавате се интензивно с темата „Автономно шофиране“ в рамките на магистърската си теза. Доколко смятате, че автономното шофиране ще повиши пътната безопасност?
За да отговоря на въпроса, бих искал да разгледам текущото състояние на пътната безопасност. През 2021 г. в Германия са регистрирани 2 314 938 катастрофи. При тях са ранени 323 129 души. 2562 души са загубили живота си. Около 95% от произшествията, включващи телесни повреди, се дължат на грешка на водача. Около 53% от тях са причинени от неспазване на Закона за движение по пътищата, а 7% от ограничената способност за управление на водача. Чрез широкомащабното въвеждане на автономното шофиране отпада човекът като източник на грешки. Очаква се това да намали броя на произшествията с около 90%.
Еха, много интересно. Как конкретно автономното шофиране може да увеличи безопасността?
Автономното шофиране обуславя комуникация в реално време между превозните средства и обкръжаващата среда. Тази комуникация е обобщена в термина V2X (Vehicle-to-Everything). Автомобилите обменят информация както помежду си, така и с улични знаци или светофарите, и могат да предупреждават за опасни места.
Използването на множество камери и радарни сензори анализира непосредствената околност. Те се подпомагат от сензори LiDAR. В комбинация сензорите генерират цифрово изображение на обкръжаващата среда дори на тъмно. В сравнение с хората при автомобилите „вниманието“ не може да бъде нарушено, така че компонентът на човешката грешка е напълно елиминиран. Автомобилът реагира на всички влияния на обкръжаващата среда по всяко време, което значително повишава безопасността на пътя.
Друг аспект на безопасността в движението по пътищата са системите от вътрешни камери в автомобила. Те регистрират спешни здравословни състояния на пътниците в превозното средство по време на шофиране. При спешни случаи автомобилът автоматично се придвижва до най-близката болница. Той също така контролира задействането на въздушните възглавници в зависимост от натоварването и позицията на пътниците. Така се избягват допълнителни наранявания в случай на катастрофа.
Експертите изхождат от това, че благодарение на всички сензори и системи, които комуникират с обкръжаващата среда, вече почти няма да възникват инциденти.
Какви последствия има това за бордовата мрежа на бъдещето?
Въвеждането на автономното шофиране гарантира растеж на електрическите и електронните компоненти в автомобила. Това води до нови изисквания към бордовата мрежа. Поради нарастващата сложност употребата с днешните бордови мрежи вече не е възможно. Това означава, че цялата бордова мрежа, комуникационните пътища, а с това и кабелният сноп трябва да бъдат доразработени и преструктурирани.
Как това променя техническите изисквания към производителя?
Броят на свързаните с безопасността приложения се увеличава като част от популярната тенденция „автономно шофиране“. При тях гарантирането на функцията е особено важно. Разбира се, това включва и установяването на връзка между отделните устройства в автомобила. За целта се използват допълнителни компоненти като CPA (Connector Position Assurance). По този начин се проверява дали щепселната връзка е механично изправна и предотвратява неволно разхлабване на съединението. Дефектните части се идентифицират незабавно и сортират чрез End-of-Line тестове преди всяко изпращане. Нарастващите изисквания за пълна проследимост, т.е. проследимост на частите, допринасят за устойчивото идентифициране на източниците на грешки.
Как MD ELEKTRONIK се подготвя за това развитие?
Като специалист в производството на специализирани кабели за данни, MD винаги се опитва да отговори на изискванията на пазара. Собствените ни иновации, като разработването на нашата собствена конекторна система C-KLIC, допринасят за това. Занимаваме се и с оптичен пренос на данни. Обхватните тестове и възможността за цялостно проследяване са вече установени производствени стандарти. Благодарение на иновативните и уникални производствени процеси в сферата на сензорите, вече е създадено техническо предимство в областта на приложенията, свързани с безопасността.
Карл-Хайнц, искрени благодарности за супер интересния разговор!
Карл-Хайнц Лоде
Карл-Хайнц Лоде работи като инженер по приложения за MD повече от 6 години. При това той е в постоянен контакт с веригата за доставки. Неговата задача е разрешаването на техническите проблеми на утрешния ден. В рамките на магистърската си степен, която е финансирана от MD Elektronik, той работи интензивно върху развитието на бордовата мрежа и автономното шофиране. Особено е доволен, че спомага за формирането на мобилността на бъдещето, като допринася със своя опит.